stoianov@abc-consult.eu +359 877 51 59 91

-“Коджа кая”, беше ми приятно!

Ето го…Карнобат, Айтос, с.Зетьово/хиихихи/ и най-после с.Билка, след 480км, обгърнато от Стара планина/Съществува и друго название на Стара Планина, а именно Балкан. Езиковедите ни го определят като турско по произход. Смята се, че то идва от турк. balkanпланинска верига, планинска област, планина./, в най-ниската си част.

На мегдана цари оживление. Оглеждат ни, номерът ни прави впечатление и респектира.

Атмосферата е приятна, пролетният дъжд е прочистил въздуха. Свежест. Прохлада. Вземаме си стартовия пакет. От тук, от там се чува смях. Всички хотели и къщи за гости за пълни с бегачи. На 10-тина км язовир Цонево е спокоен, замръзнал в очакване…

…на старта.

Рано на следващия ден, по изгрев, стартират участниците на 75км. С. Билка. Емоция. Много приказки. Цялото село е тук. Някои разбягват лекичко, други разтягат, трети подскачат на място. И…старт…

…Балканът поглъща всички ентусиасти. Всички.

Кал, мъгла, студ. Недружелюбен е. Чуват се само песнопойни птички…и дишане…за нагоре ти трябва “силно”. След час сме над селото. Потънало е в утринна мъгла. Но се вижда, там, долу. И тук идва ароматът. На мащерка. И не само. По силно от хиляда ароматерапии. 102-ри съм. Не бързам. …скоро го видях…за пръв път, отдалече.

 

Коджа Кая!

…Коджа Кая.

Подходихме от североизток. 2 в 1, няма такава промоция – катериш малко, а виждаш много. Първи чек. И спускане. Давам малко газ, предпазливо.

Орта Кая!
Орта Кая!

И после вторият – Орта Кая. Труууден. А, горе, горе гледката е: “нема такава гледка”. Втори чек и пак слизане.

Ухааа, малко хоризонтален терен, 14-15 км. Планинският аромат ме изпълва. Още му се наслаждавам. И още. Гледки. Рай.

Цвети ме връща в реалността. Вайбър. “65-си”, и следва мотивиращото: “ще бягаш ли днес?”.

Настъпвам…щом така ми казват.

Стара планина е тук, в целия си блясък, и страхотно време. Но, няма лесно. Бори се. Редят се поля, гори, качвания, слизания.

Коджа дере.

И после пак. Коджата. От югоизток този път. Звъня за контролно, 37-ми съм. И го почвам.

 

Няма сделки и уговорки, няма ддс и търговийки. …само ти и Той. …след 45-мин съм горе. Пак чек и последно спускане. 3-4 км. Вече бързам…Страшен кеф.

И пак този аромат.

Кал. Още спускане. И глъчка. Връщам се в светското. Финал.

 

Балканът е един. Непоклатим. Неповторим. Стои и чака.

Харесайте ни на:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *